Счетоводни новини

    Ако сте си купили нова кола от ЕС имате определени задължения в България, напомнят от Пресцентъра на НАП. Какви са те, кой автомобил е нов, според Закона за ДДС, дължите ли данък и къде трябва да го платите - това са част от въпросите, на които дава отговор новата брошура, която издава НАП. Брошурата ще се разпространява в подразделенията на „Пътна полиция" в страната. 

    При ревизии за 1 година инспектори от НАП са начислили допълнително над 2 млн.лв. ДДС и 535 хил.лв. лихви на 198 фирми и граждани, които са си купили нови автомобили от ЕС. От ревизиите станало ясно, че една от основните причини за недекларирането и невнасянето на ДДС, е това, че собствениците на автомобилите не знаят своите задължения. Според европейското и българското законодателство, когато български фирми и граждани купуват нов автомобил в страна от ЕС, те дължат и внасят ДДС в България, а не в страната, от която купуват колата. Това задължение се отнася и за лицата, които не подлежат на регистрация по Закона за ДДС по общия ред. Това са физиечските лица, държавните органи и органите на местното самоуправелине, болниците , училищата. Всички те декларират пред НАП покупката на ново превозно средство от друга държава-членка на Европейския съюз. Декларацията може да се получи от всеки офис или териториална дирекция на НАП, както и да се изтегли от сайта на приходната агенция - www.nap.bg.

    Срокът за подаване на декларацията е до 14-то число на месеца, следващ месеца, в който данъкът е станал изискуем. До същата дата трябва да се внесе и данъкът за автомобила.

    От 1 август 2010 г. коефициентът за определяне на месечните авансови вноски за корпоративния данък по Закона за корпоративното подоходно облагане става 1,1. Това гласят последните промени в Закона за държавния бюджет за 2010 г., обнародвани на 23 юли 2010 г. в Държавен вестник. Досега коефициентът за определяне на авансовите вноски за корпоративния данък беше 1,0. Новият коефициент ще служи за определяне на месечните авансови вноски по корпоративния данък от август месец до края на 2010 г.

    От НАП напомнят, че ако представителите на дружествата са подали декларация за намаляване на авансовите вноски, самата промяна в коефициента не води до задължение за подаване на нова декларация, с която да коригират декларираната преди това информация.

    Националната агенция за приходите настоява за законодателна забрана за разплащания в брой на суми над 5000 лв. Паричните трансфери, превишаващи тази стойност задължително да се извършват с банков превод, съобщи в интервю за национално радио изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов. Друго предложение е свързано с това всички трудови възнаграждения на работещите в България също да бъдат превеждани по банков път, вместо, както е масово разпространено в момента, в брой. Според Стефанов именно укритите обороти на търговските дружества в страната са в основата на трудовите възнаграждения, изплащани „под масата”. Комбинацията от ограничаването на разплащанията в брой и свързването на всички касови апарати в страната със системите на НАП има потенциал да извади на светло близо 90 % от укриваните до момента обороти, смята още директорът на приходната агенция.

    Друго предложение на Националната агенция за приходите е да се даде възможност за извършване на т.нар. ревизии по аналогия за осигурителни вноски. Според сега действащото законодателство органите по приходите могат да облагат с данъци стопански субекти, за които е доказано, че техни конкуренти със сходен предмет на дейност и местоположение имат много по-различни приходи и печалби. В момента данъчните закони не позволяват ревизии по аналогия за осигуровки. Ако това се промени, ще е възможно за дружества, работещи при подобни икономически и пазарни условия, осигурителните вноски на служителите да бъдат определяни от инспекторите на база информация за осигурителния доход на конкурентни фирми. Например, в два хотела с еднаква категория, намиращи се в съседство на черноморието, рецепционистите получават 420 лв. в единия и 1300 в другия за абсолютно идентична работа. С евентуално приемане на промените в закона, ревизорите на НАП ще могат служебно да определят дължимите осигуровки на по-високата от двете бази.

    Пакетът с предложения за промени в законодателството се подкрепя от браншовите, работодателските организации и социалните партньори и може да бъде гласуван още на следващото заседание на Министерски съвет, съобщи още директорът на НАП.

    Спешно е необходим достъп на органите по приходите до кредитните досиета в банките, каза още Красимир Стефанов. Общоизвестно е, че по време на кредитния бум фирмите представяха в банките данни от т.нар. „черно” счетоводство, докато информацията, подадена в официалните данъчни декларации пред НАП няма нищо общо с тази, депозирана в търговските банки. В практиката на НАП има десетки случаи на фирми с нулева печалба, на които безпроблемно са отпускани кредити за стотици хиляди евро. Ако ревизорите на НАП получат достъп до кредитните досиета, реалната информация за оборотите на фирмите ще послужи за облагането на истинските им приходи с данъци.

    © 2009-2017 СЧЕТОВОДСТВО.COM. All Rights Reserved.