Правни консултации

Подписване на договори от двама управители или пълномощник

Здравейте,

Имам следните два въпроса:
1) При подписване на договор между две фирми, ако едната фирма е ООД и има двама управители, като всеки от тях има 50% дял в дружеството, то при подписването на договор двамата управители задължени ли са по закон да подпишат договора и двамата, за да бъде валиден този договор.
Ако това е така, кой точно закон да потърся за това законово изискване?
2) При подписване на договор между две фирми, ако единият човек не е управител, а е получил нотариално заверено пълномощно да подписва договори от името на управителя, то има ли законово изискване това пълномощно да се цитира в договора или е достатъчно да се покаже при поискване?

Здравейте,

По въпрос 1) - дяловото участие на съдружниците няма връзка с начина на представителство на дружеството, има значение кое лице е вписано като управител и ако са двама или повече само заедно ли подписват или всеки поотделно - това се вижда от сайта на Търговския регистър (brra.bg) - търсете по име на фирма.
По въпрос 2) - добре е пълномощното да се цитира в договора, но ако не се, това няма да доведе до порок при сключването.

адв. Женя Недева, Софийска адвокатска колегия
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Погасителна давност

Житейско и законоустановено правило е, че всеки трябва да изпълнява задълженията си. Ако длъжникът не желае или няма възможност да изпълни задължението си доброволно, кредиторът може да задвижи предвидените от закона механизми за принудително събиране на вземането си. Тази възможност е ограничена във времето. Законът изхожда от принципа, че над длъжника не може да тегне завинаги заплахата от принудително изпълнение, а от друга страна кредиторът трябва да е стимулиран своевременно да търси изпълнение на задълженията към него. Затова в Закона за задълженията и договорите (чл. 110 и сл.), както и в някои други закони, се установяват давностни срокове – периоди, които започват да текат от момента, в който задължението е станало изискуемо, и след изтичането на които не могат да се предприемат мерки за принудителното изпълнение на това задължение. Бързам да уточня – самото задължение продължава да съществува; ако длъжникът го изпълни след изтичане на давностните срокове, законът няма да счете, че е изпълнил нещо, което не дължи, а това значи, че не може да иска връщане на платеното, без значение дали е знаел или не, че давността е изтекла. Прекратява се само възможността на кредитора да използва предвидените в закона начини за принудително изпълнение.

Действащото в момента българско законодателство познава 3-годишни и 5-годишни давностни срокове. За кои задължения се отнася 3-годишната давност и за кои – общата 5-годишната давност – това е посочено в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и в някои други закони, регулиращи отделни видове задължения (данъчни например). Коментира се законодателна промяна в ЗЗД, която да въведе абсолютна 10-годишна давност за задълженията на граждани, но проектът все още не е окончателно приет от Народното събрание.

Наследява ли се членство в ООД?

Наследниците на починал съдружник се явяват приобретатели на дяловете му, но не го заместват в членственото правоотношение автоматично. Наследява се имущественото право – дяловете от капитала, но не и правото на членство. Наследниците имат качеството на трети за дружеството лица и придобиването на членство в дружеството се подчинява на режима за приемане на нови съдружници.

Този въпрос е уреден в Търговския закон (ТЗ) наред с режима на правата и задълженията на съдружника, основанията за прекратяване на участието в дружеството (чл. 123 – 125 от ТЗ), дружествения дял (чл. 127, 129 от ТЗ) и компетентността на Общото събрание (чл. 137 от ТЗ).
Правото на членство в дружеството е различно от притежаването на дружествен дял; то включва повече права на съдружника, някои от които имат неимуществен характер – право на участие в управлението на дружеството, на информация за хода на дружествените дела, на преглеждане на книжата на дружеството и др. Приемането на нов съдружник е изключителна компетентност на Общото събрание на съдружниците (чл. 137, ал. 1, т. 2 от ТЗ). То се извършва с Решение на Общото събрание, което се взема с квалифицирано мнозинство – повече от ¾ от капитала на дружеството.

Участието на съдружника-наследодател в дружеството се прекратява поради смъртта му (чл. 125, ал. 1, т. 1 от ТЗ). Ако Общото събрание не даде съгласие за приемането на наследника като съдружник в дружеството, наследникът не придобива качеството „съдружник". В този случай на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ имуществените отношения между дружеството и наследниците на починалия съдружник се уреждат въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството (смъртта). Наследниците ще получат част от имуществото на дружеството съобразно дела (дяловете) на наследодателя в капитала на дружеството.

Ако Общото събрание приеме наследника за съдружник по реда на чл. 137 от ТЗ, по силата на Решението на Общото събрание възниква членството на наследника в дружеството. Ако наследниците са повече от един, те придобиват дружествения дял на своя наследодател в съсобственост. Разделянето на дружествения дял става със съгласието на съдружниците. Ако такова съгласие не се постигне, съсобствеността се запазва и наследниците упражняват правата си само съвместно,като определят лице, което ги представлява пред дружеството.

В повечето цитирани по-горе разпоредби на ТЗ се съдържа израза „освен ако е уговорено друго". Това означава, че тези норми са диспозитивни – те се прилагат, ако в Дружествения договор (Устава) на дружеството не се съдържат разпоредби, различни от законовите; ако Дружественият договор съдържа такива разпоредби, те имат предимство пред законовите.

Автор: правна кантора "Петкови"