Погасителна давност

Житейско и законоустановено правило е, че всеки трябва да изпълнява задълженията си. Ако длъжникът не желае или няма възможност да изпълни задължението си доброволно, кредиторът може да задвижи предвидените от закона механизми за принудително събиране на вземането си. Тази възможност е ограничена във времето. Законът изхожда от принципа, че над длъжника не може да тегне завинаги заплахата от принудително изпълнение, а от друга страна кредиторът трябва да е стимулиран своевременно да търси изпълнение на задълженията към него. Затова в Закона за задълженията и договорите (чл. 110 и сл.), както и в някои други закони, се установяват давностни срокове – периоди, които започват да текат от момента, в който задължението е станало изискуемо, и след изтичането на които не могат да се предприемат мерки за принудителното изпълнение на това задължение. Бързам да уточня – самото задължение продължава да съществува; ако длъжникът го изпълни след изтичане на давностните срокове, законът няма да счете, че е изпълнил нещо, което не дължи, а това значи, че не може да иска връщане на платеното, без значение дали е знаел или не, че давността е изтекла. Прекратява се само възможността на кредитора да използва предвидените в закона начини за принудително изпълнение.

Действащото в момента българско законодателство познава 3-годишни и 5-годишни давностни срокове. За кои задължения се отнася 3-годишната давност и за кои – общата 5-годишната давност – това е посочено в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и в някои други закони, регулиращи отделни видове задължения (данъчни например). Коментира се законодателна промяна в ЗЗД, която да въведе абсолютна 10-годишна давност за задълженията на граждани, но проектът все още не е окончателно приет от Народното събрание.

 

Ако смятате, че ваше задължение е погасено по давност, можете да заявите изрично това пред съд. Няма правна възможност извънсъдебно да се позовете на изтекла давност така, че кредиторът да не може да търси вземането си по съдебен ред. Само съдът може да прилага давностните срокове. От друга страна, съдът не прави това служебно, дори от материалите по делото да става ясно, че има основания за прилагане на погасителната давност. Ако сте страна по съдебно дело, необходимо е да направите изрично заявление (възражение за изтекла давност), с което да поискате от съда да приложи погасителната давност, и това да стане в предвидените от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) срокове. Ако не направите това или ако пропуснете срока по ГПК, съдът ще ви осъди да платите независимо от това, че са налице материално-правните предпоставки за прилагане на давността.

Чл. 116 от ЗЗД установява кои действия прекъсват давността. На първо място това е заявление на длъжника, с което той потвърждава, че има задължение към кредитора. Това може да стане с нарочна декларация или в рамките на споразумение между кредитора и длъжника. Правният ефект се състои в това, че от момента на извършване на това волеизявление от длъжника започва да тече нов давностен срок. Друго действие, прекъсващо давността, е завеждането от кредитора на дело срещу длъжника в гражданския или арбитражния съд. Ако искът му обаче не бъде уважен, давността не се смята за прекъсната. До прекъсване на давността води и всяко действие на кредитора, което води до принудително изпълнение на вземането, независимо от това, дали това е довело до ефективно събиране на вземането или на част от него – завеждане на изпълнително дело пред съдебен изпълнител, както и предприемане на последващи действия по него. Когато по едно изпълнително дело в продължение на две години не се предприемат никакви действия по събиране на дълга, това дело се прекратява по силата на закона. Ако за вземането е издаден изпълнителен лист, но в продължение на 5 години не е образувано изпълнително дело, това вземане не може да се търси със средствата на принудителното изпълнение. Така законът „наказва" бездействието на кредитора.

Ако все пак въз основа на погасен по давност изпълнителен лист бъде образувано изпълнително дело, длъжникът има възможност да се защити, като подаде отрицателен установителен иск срещу кредитора пред компетентния съд.

В практиката често възниква въпросът, как могат да се погасят нови задължения, без да се плащат тези, за които е изтекла давността. Чл. 76 от ЗЗД дава възможност на длъжника да заяви, кое точно задължение погасява с дадено плащане, ако то е недостатъчно да погаси всички еднородни задължения към същия кредитор. Това може да стане или като в платежния документ, с който се внася някаква сума по банковата сметка на кредитора, се опишат погробно задълженията, които се погасяват с това плащане (период, номера на фактури и т.н.), или като се изпрати на кредитора специално волеизявление кое плащане какво погасява по начин, който недвусмислено да удостовери съдържанието на волеизявлението и получаването му от кредитора (нотариална покана, препоръчано писмо с обратна разписка, обратно известяване от куриер, входиране на писмото в деловодството на кредитора).

Автор: правна кантора "Петкови"


Печат   Е-мейл